Званието „Почетен гражданин на Варна“ датира в новата история на града от 1879 година. До 1944 година са отличени руски военни, управлявали Варна след Освобождението, политици и кметове. Общият им брой е скромен – едва 9:
1879 – Д. Тугарски, Владимир Рончевски
1880 – Фьодор Боборикин
1893 – Стефан Стамболов
1902 – Николай Игнатиев
1941 – Георги Попов
1942 – Цани Калянджиев, Коста Ранков, Станчо Савов[1]
Непосредствено след 1944 година отличието продължава да се присъжда, преобладаващо на политически дейци. От началото на 60-те години се срещат космонавти, художествени творци и спортисти. Броят им се увеличава на 63.
След промените през 1989 година, за 28 години са обявени 81 почетни граждани – художествени творци, спортисти, учени, дипломати, политически дейци и представители на морските професии [2]
През годините почетното гражданство на Варна от профилиран знак на уважение към политически и военни дейци, обхваща все повече професии. Това, само по себе си е положителна тенденция, доколкото помага на варненци да обогатят своите знания за личностите, допринесли за развитието и укрепването на авторитета на града. Променената ситуация изисква по-задълбочена оценка на приносите. Подобни отговорности не са по силите само на политическото ръководство в лицето на местната власт. Очевидно е, че за да носи авторитет и престиж най-високото отличие на Варна, се нуждае от осъвременяване на действащия статут. Добре е да се проучи как са организирани подобни процедури в големите европейски градове. Също така е полезно да се заимства от опита на световните награди. Процесът на подбор за почетно гражданство изисква и дискретност, за да се щади достойнството на кандидатите.
Представените идеи са опит за противодействие на очертаващата се девалвация и конюнктурни решения, на които се натъква и най-беглият поглед към списъка с имена.
