Началото на фестивала е през лятото на 1961 г. по иницаитива на Управлението на кинодейците и Градския народен съвет – Варна. Първото издание обхваща игрални, документални, научно-популярни и анимационни филми. Специално жури определя награди за най-добър филм на съвременна тематика, най-добър сценарий, режисура, операторска работа, най-добро изпълнение на женска и мъжка роля и др. Основният девиз е “Родното киноизкуство за мир и социализъм”. Фестивалът се провежда в разгара на лятото, от 31 юли до 9 август и има колосален успех: 17 300 зрители дневно.
“Златна роза”`62 се провежда в новозавършеното лятно кино “Ленин” (на мястото на днешната галерия „Графит”). Участват 10 игрални филма – колкото е и годишната продукция. Зрителите са 140 000. Програмирането на фестивала през летните месеци го прави част от летния културен сезон „Варненско лято”.
След построяването на Двореца на културата и спорта през 1968 г. филмите от програмата на „Златна роза” се представят в невиждани за родните мащаби зала и прожекционен екран. Предизвикателство за организаторите е и промененият сезон. „Златна роза” започва да се провежда през октомври. Той не е просто част от „летния отдих на трудещите се”, а форум за срещи на режисьори, сценаристи, художници, актьори, продуценти, културни администратори… Въпреки това интересът на публиката не стихва. Всяка фестивална вечер зала „Конгресна” се изпълва до краен предел с над 5000 ентусиазирани зрители. А организирането и популяризирането на подобен кинофорум не е никак лесно, защото вече се задава и сериозна конкуренция. През 1965 г. също във Варна е поставено началото на фестивала на Червенокръските и здравни филми, който се провежда в края на май и началото на юни и прави сериозна международна селекция.
До 1971 г. “Златна роза” е ежегоден фестивал на българския филм – така той нарича и конкурсите си за различните видове кино (въпреки че години наред неигралното кино има свои форуми в Кюстендил, Велинград и Толбухин). През 1974 се редуцира във Фестивал на българския игрален филм и става биенале.
След 1989 г. съществуването на фестивала е съпътствано от неизбежните проблеми. През 1990 г. ограниченията във финансирането принуждават организаторите, в лицето на Съюза на българските филмови дейци и Министерство на културата, да преместят “Златна роза” в София. Наблюдатели и публика обаче са категорични, че фестивалът не е същия. Няма го високият емоционален градус на многобройната и вярна варненска публика. Интересът на медиите и чуждестранните наблюдатели се е стопил. Събитието потъва в злободневието, белязано от митинги, подписки, шествия, стачки… Българското кино се оказва неподготвено да реагира адекватно на обществените и икономически промени. Производството на игрални филми драстично намалява: от над 20 в средата на 80-те до 2-3 филма годишно в средата на 90-те.
Едва през 1994 г. се събира достатъчно продукция, която да бъде програмирана за фестивал. Тогава “Златна роза” сякаш възкръсва отново за Варна. Следва още едно издание през 1996 г. Последвалите бурни политически събития и икономически сътресения отново поставят на карта съществуването на фестивала. За радост, това трае кратко.
След 2000 г. “Златна роза” се утвърждава отново като биенале. Нещо повече, след безспорно успешното му издание през 2010 г., организаторите от Изпълнителна агенция “Национален филмов център” организират и тазгодишното юбилейно издание – 30-то по ред и 50 години след неговото начало в далечната 1961 г. Програмата съдържа две конкурсни програми с 12 пълнометражни и 18 късометражни игрални филми.
ФИЛМИ И РЕЖИСЬОРИ, НОСИТЕЛИ НА „ЗЛАТНАТА РОЗА” ЗА ПЪЛНОМЕТРАЖНИ ИГРАЛНИ ФИЛМИ
1961
А бяхме млади (Бинка Желязкова)
1962
Не се присъжда
1964
Веригата (Любомир Шарланджиев)
1965
Фестивалът е част от Фестивала на балканското кино и Голяма награда не се присъжда
1966
Цар и генерал (Въло Радев)
Васката (Борислав Шаралиев)
1967
Най-дългата нощ (Въло Радев)
1968
Бялата стая (Методи Андонов)
1969
Осмият (Зако Хеския)
1970
Сбогом, приятели (Борислав Шаралиев)
1971
Не се присъжда
1972
Наковалня или чук (Христо Христов)
1973
Иван Кондарев (Никола Корабов)
1974
Зарево над Драва (Зако Хеския)
1976
Допълнение към Закона за защита на държавата (Людмил Стайков)
1978
По дирята на безследно изчезналите (Маргарит Николов)
1980
Бариерата (Христо Христов)
Сами сред вълци (Зако Хеския)
1982
Хан Аспарух (Людмил Стайков)
1984
Борис I (Борислав Шаралиев)
1986
Те надделяха (Киран Коларов)
1988
1952 – Иван и Александра (Иван Ничев)
1990
Тишина (Димитър Петков)
1994
Козият рог (Николай Волев)
1996
Закъсняло пълнолуние (Едуард Захариев)
2000
Не се присъжда
2002
Емигранти (Ивайло Христов)
2004
Мила от Марс (Зорница София)
Изпепеляване (Станимир Трифонов)
2006
Маймуни през зимата (Милена Андонова)
2008
Дзифт (Явор Гърдев)
2010
Източни пиеси (Камен Калев)
2011
No.1 (Атанас Христосков)
ДЕМОНИ (късометражен)
режисьор Александър Етимов
2012
ЦВЕТЪТ НА ХАМЕЛЕОНА
сценарист Владислав Тодоров, режисьор Емил Христов
изпълнител на главната мъжка роля Рушен Видинлиев
ПАРАФИНЕНИЯТ ПРИНЦ (късометражен)
режисьор Павел Веснаков
2014
СЪДИЛИЩЕТО
сценаристи Марин Дамянов, Емил Спахийски и
Стефан Командарев
режисьор Стефан Командарев, оператор Красимир Андонов
ЧЕСТ (късометражен)
сценаристи Павел Веснаков и Ваня Райнова режисьор
Павел Веснаков, оператор Орлин Руевски
2015
сценарист и режисьор Ивайло Христов
оператор Емил Христов
СИНЪТ (късометражен)
сценаристи Христо Симеонов и Деян Енев
режисьор Христо Симеонов, оператор Веселин Христов
2016
БЕЗБОГ
сценарист и режисьор Ралица Петрова
оператор Крум Родригес и Чейс Ървин
КУЧЕ (късометражен)
сценаристи Владимир Петев и Гийом Проценко
режисьор Владимир Петев, оператор Борис Славков
Източници:
-
В. Култура – Брой 36 (2244), 11 октомври 2002 http://www.kultura.bg/bg/article/view/7368
-
Димитрова, Геновева. Златни рози и белези от бодли, в. Култура, брой 36 (2244), 11 октомври 2002 http://www.kultura.bg/bg/print_article/view/7362
-
Кутин, Любомир. Фестивалът като феномен на художествената култура, изд. Сталкер, Варна 2004, 256 с. www.kutin.dir.bg
-
http://www.zlatnaroza.bg
