В далечната вече 2003 година се опитах да си представя как да изглежда историята на Варна. Идеята ми е повлияна от направлението „Анали”, възникнало във Франция през 1929 година с издаването на списанието „Анали на икономическа и социална история“. М. Блок, Л. Льофевр, Ф. Бродел и Ж. льо Гоф призовават да се прекрачат изкуствените граници, разделящи науките.[1] Навлизат в социологията, икономиката, географията. Започват системно да проучват регистри за преброяване на населението, удостоверения за раждане и смърт, данъчни декларации и отчети на манифактури, цехове, занаятчийски работилници, учебни дневници, справки за приюти, благотворителни инициативи на църквата…

Интердисциплинарните изследвания ни помагат да разберем какво се случва с една общност, която споделя географските предимства и неудобства на определена територия, икономически колебания, оценки на благополучие и неуспех. Оказва се, че често корените на обществените колизии са „скрити” в събития, „нефиксирани” от официалната хроника. Те оформят онази сложна смесица от стандарти, умонастроения, навици и стремежи, които в определена ситуация изкристализират в съдбоносни поврати.

Осмисляйки реалностите във Варна, се опитах да конструирам тематичната рамка за изследвания, независимо от конкретната историческа епоха, основана на три начала: частния живот – светът на „монотонното” всекидневие и стереотипи, заключени в битово съществуване и общуване. Втората историческа реалност е своеобразен антипод на първата – публичния живот. Това е светът на човешката откритост, където действията на личността претърпяват необходимата и неизбежна обществена легитимация и оценка. Третата група от условия, които слагат неизбежния отпечатък върху историческите факти, е светът на движението и междукултурното общуване. Там отделният човек се сблъсква с перспективата да бъде витален и различен. В схематичен вид планът за изследване на историята на Варна, основан на местните условя, изглежда по следния начин:

Частен живот

І. Съществуване

1. Раждане – култове и практики, отношение към пола.
2. Погребения – поверия, символика, поклонения..
3. Жилища – организиране на всекидневието, общуване в семейството, семейни празници, роднини, гости, взаимопомощ
4. Вилни зони – устройство, предназначение.
5. Храна – съдържание, ритуали на консумиране, доставка, размяна.
6. Болести и здравеопазване – лечебни практики, епидемии, отношение към определени заболявания, магии и заклинания.
7. Чистота – канализация, водоснабдяване, сметопочистване, обществени и собствени бани,  кладенци, чешми.
8. Лични средства за придвижване – каруци, колесници, велосипеди, мотопеди, автомобили, скейтбордове, ролкови кънки…
9. Облекло и мода – мъжки и женски дрехи, тоалети и други аксесоари, дизайн, влияния, оценки.

ІІ. Общуване

1. Мъже и жени – разпределение на ролите, подчиненост.
2. Родители и деца – инициация, възпитание, норми.
3. Род и семейство – брак, развод, семейни празници, взаимопомощ.
4. Близки и познати – посрещане и изпращане на гости, подаръци, пирове, чествания

Публичен живот

І. Стопански дейности

1. Транспорт и комуникации – водопроводи, канали, телефони, електричество, пристанища, пътища, железници, летища, мостове, транспорт
2. Търговия – пазари, тържища, борси, магазини, хали, супермаркети, търговски вериги, молове.
3. Работилници, предприятия, ателиета – занаяти, бръснари, фризьори, ателиета за ремонти, сувенири и др.
4. Финансови институции – банки и застраховане, финансови къщи

ІІ. Управление

1. Правни институции – съдилища, прокуратура, следствие, адвокатура, съдебни изпълнители, нотариуси.
2. Регионална и местна власт – губернатори, областни управители, поделения на министерства и агенции, общини, кметства.
3. Политическо представителство – партии и политически движения.
4. Гражданско представителство – нестопански организации, граждански инициативи, неформални групи и сдружения.

ІІІ. Социална защита

1. Здравеопазване – лечебници, болници, клиники
2. Социални дейности – домове за стари хора, сиропиталища, трапезарии за бедни, подпомагане на безработни и други инициативи и дейности за социална защита

ІV. Образование и наука

1. Образование – практики на предаване на знания и умения, училища, школи и домове за придобиване на способности, университети.
2. Изследвания – научно-изследователски институти, бизнес инкубатори, технологични паркове.
3. Форуми – диспути, конференции, научни конгреси, симпозиуми

1. Културни институции и дейности

1. Културно-историческо наследство – музеи, библиотеки, архив.
2. Представяне на художествена култура – художествени галерии, зали за театрални спектакли, концерти и кинопрожекции, професионални културни институти.
3. Популяризиране на художествена култура – фестивали и конкурси.
4. Художествени и културно-просветни центрове – художествени-творчески сдружения, читалища, любителско изкуство.
5. Културни и творчески индустрии – вестници, списания, издателства, радиостанции, телевизии, занаяти.

VІ. Свободно време, празници, развлечения

1. Площадни забавления –люлки, панаири, лунапаркове, цирк.
2. Градински увеселения – паркове,  градини, шадравани, зоопаркове, аквариуми, делфинариуми.
3. Плажове и морски атракции – морски бани, басейни,  туристически комплекси.
4. Игри и състезания – Дарзалеи, рицарски турнири, спортове, амфитеатри, стадиони, зали, площадки, колодруми, хиподруми.
5. Забавления – ресторанти, кафенета, сладкарници, музикални клубове, дискотеки, градско стъргало.
6. Градски празници – религиозни и светски празници и чествания, карнавали, балове

Междукултурни връзки

І. Етноси във Варна и региона

1. Български етнос.
2. Гръцки етнос.
3. Ромски етнос.
4. Турски етнос.
5. Арменски етнос.
6. Еврейски етнос.
7. Гагаузи
8. Изчезнали етноси

ІІ. Миграционни движения

1. Икономическа миграция.
2. Политическа миграция.
3. Религиозна миграция.

Дали ще бъде адекватно осмислено и представено миналото на Варна е въпрос на интелектуален капацитет, политическа воля и финансови възможности.  Ползите са многобройни, всеобхватни и безспорни.

Анализите, обобщенията и откритията ще влязат в училищните и университетски програми по история, география, икономика, търговия, маркетинг, туризъм, езиково обучение, литература, музика, изобразително изкуство, етика и право, философия… за да направят абстрактните научни знания на младите хора конкретни и видими.

Бизнесът ще намери нови перспективи за инвестиции и възможности да рекламира своята продукция чрез мястото, в което създава стоки и услуги. Това неизбежно ще го направи и по-открит за участие в общи каузи за града и региона.

В изкуствата ще нахлуят нови теми, които ще ни накарат да усетим енергията на общото съществуване. Сгради, паметници, археологически обекти, елементите от градския дизайн ще заживеят с истории, които ще ги направят важни и значими.

Справочници, енциклопедии, пътеводители, аудио-музикални продукти, занаятчийски изделия, уеб сайтове ще приобщават милиони към миналото и настоящето на един град, устоял на природните и обществени катаклизми.

Дали това ще се случи – зависи от нас.