1. Имам писмо от Ицо. В левия горен ъгъл стои В.П. /военна поща/ и затова няма марка на плика. Бях ти обещал, че ще ти пиша и ето, че държа на мъжката си дума. Откакто се видяхме за последен път се случиха доста неща с мен и с външния ми вид. В момента се намирам в едно поделение на 30…
Част I Част II Част III Част IV В осми клас трябваше да се върнем вече към нормалната учебна програма, което след идилията на подготвителния клас, където по цял ден бяхме с винаги толерантната Павла и абсолютно невзискателната Сюзан, ми се стори много неприятно. В първите моменти не го осъзнавах, защото пазех бегли спомени от седми клас, където по всичко…
На 5 май 2019 година се навършват 100 години от рождението на големия български диригент Руслан Райчев. Втората част от интервюто проследява неговата впечатляваща международна кариера и спектаклите, реализирани на сцената на Софийската национална опера. Текстът е част от предстоящото издание, посветено на дейността на Руслан Райчев. Румяна Каракостова: А как работеше, по-скоро как се подготвяше за диригентската си работа?…
Шестица по английски?! Част I Част II Част III След тържеството отидохме да се разхождаме на Златни пясъци, предполагам идеята отново е била на Павла. На снимката сме слезли от автобуса на спирка „Република” и вървим по посока на хотел „Интернационал”. Павла току-що ни е раздала бележниците с крайните оценки и аз не мога да повярвам на очите си, че…
Преди 100 години, на 5 май 1919 година в Милано, Италия, е роден Руслан Райчев, в семейството на първата ни оперна знаменитост със световна артистична кариера, тенора Петър Райчев и съпругата му Фаина Куманова (от знатен украински род, родом от Киев). Още от малък Руслан Райчев проявява музикални наклонности и 6-годишен започва да взима уроци по пиано при италианския пианист Карло Видусо. 10-годишен той…
Нова година Част I Част II Целият клас празнувахме Нова година – първото ни тържество заедно. Май инициативата беше на Павла, която за мен беше обединяващ център на класа. Мисля, дори и това да е само субективното ми усещане, че нейната енергия сякаш ни обединяваше и караше да сме задружни. Във всеки случай в класа не се образуваха враждуващи групички…
Публикуваме Втора част от спомените на Анна Владева за ученическите години във варненската английска гимназия от времето, когато "не беше прието да се говорят прости истини. Думите трябваше да са високопарни, а мотивите – възвишени". Част I Струваше ми се, че съм ужасно тъпа, а всички други се справят прекрасно Започнахме да се опознаваме по някакъв начин. Вероятно е имало някакво…
In memoriam Людмила Стоянова Монографията „Гръцката махала /Вароша/ – духът на древна Варна” на Людмила Стоянова в съавторство с Румяна Михнева е респектиращ като замисъл и реализация труд, съчетаващ фактографски-уточняващата и повествователно-сюжетиращата линия, документалното и тълкувателното начало. Става дума за едно изследване, издържано в духа и принципите на съвременното културологично мислене. То е една обективна реконструкция на „тялото и…
Втора част Трета част Четвърта част Пета част Шеста част Седма част Осма част С огромна благодарност на Сашо Анастасов, заради когото тази идея стана действителност. И на Петър Желев, който я прегърна горещо и вложи много въображение, ентусиазъм и време за осъществяването й. Благодарности на Верчето, Диди, Елена, Соня, Мирослав и Стефан, които предоставиха снимките. С дълбока признателност на…
Първата ми среща с професора[1] Първата ми среща с Владигеров беше организирана от проф. Пенчо Стоянов. Той е учил при него и се познаваха добре. През тези години в Консерваторията композиция предаваха: Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Парашкев Хаджиев - една изключително силна катедра по композиция. Изпитвах огромно уважение към всички тези големи български композитори, но нека ми…
В далечната вече 2003 година се опитах да си представя как да изглежда историята на Варна. Идеята ми е повлияна от направлението „Анали”, възникнало във Франция през 1929 година с издаването на списанието „Анали на икономическа и социална история“. М. Блок, Л. Льофевр, Ф. Бродел и Ж. льо Гоф призовават да се прекрачат изкуствените граници, разделящи науките.[1] Навлизат в социологията, икономиката, географията. Започват системно…