КАК ДЪРЖАВАТА ФИНАНСИРА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА?

КАК ДЪРЖАВАТА ФИНАНСИРА СЦЕНИЧНИТЕ ИЗКУСТВА?
фото: Моис Файон

  През последното десетилетие държавата финансира сценичните изкуства в България чрез специална Методика. Министерството на културата субсидира всеки лев приход от спектакли и концерти между 2,50 лева за драматичен театър и 8 лева за симфоничен оркестър. Заработеното от театрите и оркестрите в нашия случай е съотнесено спрямо населението в отделните области. Така всеки български гражданин получава средно по 9 лева…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

АТЕИЗМЪТ КАТО ТРАВМА

АТЕИЗМЪТ КАТО ТРАВМА
фото: Мария Петрова

Повод за това изложение ми даде една статия на Пол Витц със заглавие „Психология на атеизма”, публикувана в сп.  Християнство и култура (бр. 3/2003 г. стр. 4-17). В общества, чиято култура и политически практики са пропити от религиозни ценности, без те да са налагани институционално, атеизмът няма смисъла на алтернативно социално поведение, нито пък играе ролята на духовно основание за…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

РАЗДЕЛЯТ ДРАМАТА И ОПЕРАТА ВЪВ ВАРНА ОТ 1 АПРИЛ

РАЗДЕЛЯТ ДРАМАТА И ОПЕРАТА ВЪВ ВАРНА ОТ 1 АПРИЛ
Сградата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" през 30-те години на 20 в. източник: РБ "Пенчо Славейков"

При посещението си в морската столица, председателката на Народното събрание Цвета Караянчева, е обсъдила на конфиденциална среща подготвени промени в Закона за закрила на културата. Те ще дадат зелена светлина на самостоятелното съществуване на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и Държавна опера – Варна. Консултациите по темата започнаха още в края на миналата година, но процедурата по приемането на бюджета за…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

МИХАИЛ МУТАФОВ: 18-ГОДИШНИТЕ СА НАЙ-ДОБРАТА ПУБЛИКА

МИХАИЛ МУТАФОВ: 18-ГОДИШНИТЕ СА НАЙ-ДОБРАТА ПУБЛИКА
"Последната лента" от Самюъл Бекет, режисьор Станчо Станчев, 1991-1992. Източник: https://stanchostanchev.wordpress.com

Желчо Мандаджиев, Крикор Азарян и Людмил Кирков ме научиха на актьорския занаят. Станчо Станчев допринесе за моето развитие като актьор във Варна. Не съм имал дубльори в театъра. Има спектакли, които уцелват деня: такъв е случаят с „Полет над кукувиче гнездо“, с „Ревизор“, със „Страшният съд“. Една от любимите ми роли е Прохор в „Майката“ на Стоян Камбарев. Явор Гърдев…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

ПРОШКАТА

/За някои психологични, морални и онтологични очертания/   „Не съдете и няма да бъдете съдени; Не осъждайте и няма да бъдете осъдени; Прощавайте и простени ще бъдете...” (Лук. 6:37)   Исторически, прошката е залегнала в основата на човешките взаимоотношения и заема значимо място в културните и религиозни традиции на различните общества. Често на прошката се гледа само като на (морално)…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

ИДЕОЛОЗИТЕ НА ЕСК

ИДЕОЛОЗИТЕ НА ЕСК
Мелина Меркури - 1985, Фото: wikimedia.org

Инициативата Европейски столици на културата[1] е част от процесите на европейска интеграция през втората половина на ХХ в. През 1946 г. Уинстън Чърчил в специална реч, изнесена в университета в Цюрих, формулира идеята за обединението на европейските държави. Малко по-късно е обявен планът Маршал за икономическото съживяване на Европа. На следващата година Белгия, Франция, Люксембург и Обединеното Кралство подписват Брюкселския Договор…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

ЕСТРАДА И СОЦИАЛИЗЪМ: ПРОБЛЯСЪЦИ

ЕСТРАДА И СОЦИАЛИЗЪМ: ПРОБЛЯСЪЦИ
Джазът на Оптимистите с дир. Дарко Сакеларов Източник: Здравко Петров

Откъс от новата книга на проф. Розмари Стателова "Естрада и социализъм: проблясъци", която предстои да излезе в издателство "Рива" през 2019 РАНЕН  ЕТАП (50-e години) Задачата; терминът „естраден”.  Задачата, която стои сега пред мен, не е от лесните – да се опитам да напиша нещо, което отдавна трябваше да бъде създадено:  текст за огромния масив от хиляди и хиляди естрадни…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

ЯВОР ГЪРДЕВ ВЪВ ВАРНА

ЯВОР ГЪРДЕВ ВЪВ ВАРНА
Източник: wikimedia

„Bastard“ по текстове на Шекспир, Дюренмат, Адсон де Мутие-ан-Дер – сезон 2000/01 Любопитството ми към Варна съществуваше преди да дойда в театъра. То се базираше на едно представление, главно „Васа Железнова. Майката“ на Стоян Камбарев, която бях гледал през 90-те години. То ме беше впечатлило и ми беше дало основание да мисля, че в този театър е възможно да се…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

МУЗИКА И МЕДИИ

МУЗИКА И МЕДИИ
Венцислав Димов

Звукозаписана и медийно (ре)продуцирана музика от България[1] През 1999 г. статистическото бюро на САЩ установява, че „средният американец“ на възраст над 18 години е отделил годишно около 3 500 часа за потребление на популярна култура – медийни и развлекателни продукти, т.е. по осем часа на ден. Подобна е картината в България днес. Едно проучване сред студенти от СУ „Св. Климент…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

ЖАНР И ДЪЖД

ЖАНР И ДЪЖД
Фото: Орлин Огнянов

Красимир Нейков, "Естествени неща", Издателство за поезия Да, София, 2017 г. Казват, че човек слуша по няколко начина, в зависимост от отношението. Може да влезе, ако пожелае, вътре в историята, която слуша; може да остане и отвън. Има предположение, че ухото чува на три различни нива, като първият слух е за обикновените човешки разговори. Как четем и как слушаме поезия? Не става информативно, нужно…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

МИЛВА МЕ МЕЧТА

Писано(не)казано“, изложба на Боряна Петкова и Андре Сер-Милан, куратор Даниела Радева. В Contemporary space, Варна, април 2018 г. „Две равно на едно“ е идея, в която почти всеки от нас има някакъв личен или художествен опит. Знаем какво означава да влезеш във връзка, да се при-общиш с различния, който е бил чужд, но сте се оказали заедно, или с близкия, с когото нещата…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

ХЕРМАН ДЕ КОНИНК В ПРЕВОД НА БОРЯНА КАЦАРСКА

ХЕРМАН ДЕ КОНИНК В ПРЕВОД НА БОРЯНА КАЦАРСКА
Фото: https://intschoonnederlands.wordpress.com/

Херман Де Конинк, „Площите на паметта”, издателство за поезия Да, 2015, превод от нидерландски Боряна Кацарска Някъде през осемдесетте прочетох 3-4 стихотворения от фламандския поет Херман де Конинк. И не само ги прочетох, но и ги преписах, тогава нямаше много издания и преписвахме чинно от списанията. Повече не срещнах Де Конинк до тази сегашна книга с избрани стихотворения на издателство…

ПРОЧЕТИ ОЩЕ

- КРАЙ НА СЪДЪРЖАНИЕТО -

Няма повече страници за зареждане!