Анна Владева

Завършила е английска филология с СУ „Св. Климент Охридски”, изучавала е творческо писане в университета на Оксфорд, магистър по професионално писане от университета за изкуства Фалмът. Преводач на художествена и бизнес литература. В продължение на три години е съставител и редактор на електронния „Бюлетин за служебно ползване”. Живее и работи във Варна, чиито лица и истории дават идеи и сюжети за нейните текстове. Автор е на сборника разкази „Лятото”, оценен от в-к „Култура” като „пряма, чиста и искрена” белетристика, на мемоарната книга „Випуск 1978”, на пътеписи и есета. Нейни работи са публикувани в „А3 – Бюлетин за служебно ползване” и „Градското списание”. Отличена е с почетните знаци на издателство „Сталкер” за мобилизация на творчески потенциал и литературен дебют.

Дияна Боева

Дияна Иванова Боева е родена в гр. Добрич. Завършила е българска филология. Работила е като журналист, редактор и преподавател по български език и литература. Публикувала е в различни литературни издания. Има награди от конкурси за кратка проза. Получава първа награда на осмото издание на конкурса (2011) на Департамента за усъвършенстване на учители – София (СУ “Св. Климент Охридски”), за иновации в образованието, категория Продукти в областта на хуманитарните дисциплини. През 2013 получава наградата на Столичната библиотека за курса си за творческо писанe, както и награда от МОН за практики, които обвързват литературата с гражданското образование. Участва като гост редактор в проект на Министерството на културата за оперативна критика. Един от водещите е на рубриката “Нещо за четене” (2012-2013) по “Дарик” радио. По различни проекти води курсове по творческо писане, включително и във виртуални платформи. Колумнист е на plovdiv-online. Aвтор е на образователни помагала (в съавторство) по български език и литература за ХII клас, както и на сборника с разкази “Вселенските улици на мълчанието” (2010) и на романа “Писма за оригами” (2016).

Антония Велкова-Гайдарджиева

Антония Велкова-Гайдаржиева е родена във Варна. Завършва българска филология и журналистика във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” /1993 /. Редовен докторант по история на българската литературна критика и наука /1994-1997/. Хоноруван, а после редовен асистент в Катедра „Българска литература” на ВТУ /1997- 2001/. Доцент по история на българската литература /2007/ и професор по История на българската литература от Освобождението до Първата световна война и История на българската литературна критика /2012/. Автор на книгите „Българска литературна критика и митотворчество /д-р К. Кръстев, Б. Пенев, Вл. Василев/ /1999/, „Посмъртното слово като феномен на българската култура”/в съавт. с Елена Налбантова//2000/, „Литературнокритически прочити /Паисий Хилендарски, Хр. Ботев, Захари Стоянов, Ив. Вазов, П. П. Славейков, П. К. Яворов, Т. Траянов, Д. Дебелянов, Г. Милев, Ел. Багряна, Н. Хайтов, В. Попов, А. Германов//2002/, „Васил Пундев и българската литература. История. Критика. Класика”/2007/,Критика и апологии”/2007/, „Храмът „Успение Богородично”, в съавт. с Елена Попова /2010/, „Списание „Художник” и литературата”/2011/, „Иван Мешеков или достоянията и зрелостта на литературната критика”/2012/, „Световете на литературата. Разговори със Светлозар Игов”/2017/.

Бойчо Бойчев

Доц. д-р Бойчо Бойчев е завършил „Философия” в СУ „Св. Климент Охридски” през 1983 г. Преподава във ВСУ „Черноризец Храбър”. Автор е на книгите „Очерци по философия” и „По границите на комуникативността”, както и на множество статии и студии в областта на философията. Води лекционни курсове по философия, логика, етика на семейните отношения. Научните му интереси са насочени към православната етика и психология.

Борис Луканов

Борис Луканов е роден на 15 юни 1936 г. в град Ловеч. От ранна детска възраст е в театралната училищна група и самодейния театър при читалището в Ловеч. Завършва Пълно средно смесено училище „Христо Кърпачев“ (Ловеч) (1954) и специалност „актьорско майсторство“ във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев през 1959 г. Работи като актьор в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин (1960 – 1961), Драматичен театър “Стоян Бъчваров” (1961 – 1982) и Народния театър „Иван Вазов“ от 1982 г. Предпочита изяви в роли от пиеси на класиците на световната литература Горки, Чехов, Тургенев, Шекспир, Леонов и др. Работи с най-добрите режисьори, сред които са Станчо Станчев, Ц. Цветков, Олег Ефремов, Асен Шопов, Вили Цанков, Енчо Халачев, Руси Карабалиев, Александър Морфов и др. Участва в над 50 български игрални филма. Превъплътил се е в галерия от образи на значими личности от различни историчски епохи: Йован Ристич („Легенда за Паисий“, 1963 г.), проф. Александър Цанков („По дирята на безследно изчезналите“, 1979 г.), д-р Александър Пеев („Сами сред вълци“, 1979 г.), генерал-лейтенант Иван Маринов („Ударът“, 1981 г.), Гьорче Петров („Мера според мера“, 1981 г.), д-р Кръстю Кръстев („Дело 205/1913“, 1984 г.), Кавхан Етх („Борис I“, 1985 г.), Стефан Стамболов („Мечтатели“, 1987 г.), бащата на Дали („Дали“, 1991 г.) и др. Участва в испанска и френска продукция, в които партнира във филмовата суперпродукция “Версенжеторикс” на Кристоф Ламбер, Макс фон Сюдов и Клаус Мария Брандауер. През 2016 г. е отличен с награда “Аскеер” за цялостно творчество.

Венцислав Димов

Учен, университетски преподавател и журналист. Доктор /дисертация на тема „Етнопоп музика и културна индустрия” през 1999 г./, доцент по етномузикология /2004/ и доцент по журналистика и медийни изследвания /2010/, доктор на науките /2018/. Преподава в СУ „Св. Климент Охридски”, Факултет по журналистика и масова комуникация; ръководи изследователска група „Етномузикология” при Институт за изследване на изкуствата, БАН. Автор на 4 монографии и над 140 научни студии и статии. Член на Съюза на българските композитори – секция „Музиковеди”, Съюза на българските журналисти и на ICTM – Международен съвет за традиционна музика при ЮНЕСКО.

Диана Димитрова

Родена е в Русе, средното си образование получава в Музикалното училище “Веселин Стоянов” със специалност “виолончело”,а впоследствие завършва Академия за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Работи последователно като водещ-редактор в първото частно радио на Русе – “Пристис”, радио “Темпо”,където води тематично прдаване за култура. За кратко преподава музика в Русенската математическа гимназия. От 2013 година работи в Радио “Шлагер” и телевизия Делта -Русе , а от 2018 година е и PR на Държавна опера – Русе.

Милко Коларов

Завършил е музикалната академия в София – композиция при проф. Панчо Владигеров и оркестрово дирижиране при проф. Константин Илиев. Специализира в Париж. Диригент е на Варненска филхармония и Варненска опера /1972 – 1980/ и зам. главен редактор на БНР /1980 – 1984/. Ръководи Габровски камерен оркестър /1973 – 1991/, където през 1976 г. по негова инициатива се създава фестивалът „Дни на камерната музика”. Преподавател във ВСУ “Черноризец Храбър”  Храбър“ и диригент и на Симфоничен оркестър на Музикално училище „Добри Христов“-Варна /1991-2009/. Създава и ръководи Камерен ансамбъл „Симфониета” /2005/. Професор е по инструментознание, симфонична оркестрация и дирижиране. Негови произведения са изпълнявани, записвани и издавани в много страни по света. Председател е на фондация „Добри Христов”.

Мира Тодорова

Тя е театрален и танцов анализатор. Има докторска степен от Българската академия на науките, работи като изследовател, лектор, редактор и драматург за различни артистични и теоретични проекти. Тя е артистичен директор на ДНК – пространство за съвременен танц и пърформанс, НДК /от 2015/. Съосновател е на платформа „Нови Драматургии”, както и на сайта за теория и критика на съвременните изпълнителски изкуства dramaturgynew.net.

Розмари Стателова

Родена e през 1941 г. във Варна. Завършва Средното музикално училище „Добри Христов“ във Варна и теоретичния отдел на Държавната музикална академия. Професор, доктор на изкуствознанието. Работи в Института по култура към Министерството на културата и в БАН, в Института за музикознание /от 1983/, после Институт за изкуствознание /от 1988/. Ръководител е на секция „Етномузикология“ /1996/. Като изследовател работи в областта на музикалното изпълнителство и попмузиката, а от 2000 г. – в сферата на малцинствената музика. Автор е на книгите „Панка Пелишек“ /1970/, „Песента-оръжие“ /1976/, „Попмузиката“ /1983 – в съавторство с Чавдар Чендов/, „Обърнатата пирамида” /1993/, „Преживяно в България: поп, рок, фолк 1990-1994“/1995/, „Лятото на българската култура“ /1995/, „Студии за попмузиката“ /1999/, „Седемте гряха на чалгата: към антропология на етнопопмузиката“ /2003/, „The Seven Sins of Chalga: Toward an Anthropology of Ethnopop Music“/2005

Румяна Каракостова

Проф. д-р Румяна Каракостова е музиколог с научноизследователска реализация в областта на оперетата и мюзикъла. Завършва Теоретичен факултет в Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” (1976), 18 сезона е драматург и завеждащ Музейната сбирка в ДМТ „Ст. Македонски”, а от 1995 работи в Института за изследване на изкуствата при БАН. Автор е на два основополагащи монографични труда, посветени на теорията и историята на музикалния театър. Има над 150 студии, статии, научни доклади, съставител и редактор на тематични сборници, сценарист и консултант в 12 телевизионни филма (БНТ). В продължение на 10 години е автор и водещ на специализирано предаване за популярна сценична музика (Програма „Хр. Ботев“ на БНР). Води лекционни курсове по „История на мюзикъла“ и „История на музикално-сценичните жанрове“ в НАТФИЗ „Кр.Сарафов”, АМТИИ – Пловдив и НБУ. Ръководител на сектор „Музика“ в Института за изследване на изкуствата.е професор, доктор на изкуствознанието в Института за изследване на изкуствата при БАН.