През 2011 г. министерството на културата започна реформа в сценичните изкуства. Въведе нови разходни стандарти на база реализирани собствени приходи за всеки културен институт. Промените целяха да събудят предприемчивостта и да създадат мотивация за по-активна дейност. Всеки закупен билет започна да се субсидира с определен коефициент – различен за театрите и музикалните институти. Отпаднаха фиксираните средни работни заплати и много ограничения в разходите.

Как реагираха участниците на новите условия? Един ретроспективен поглед може да даде отговори на много въпроси, останали по различни причини извън фокуса на вниманието.

За десет години постъпленията от продадени билети за театрални спектакли, концерти, опера и балет, нараснаха чувствително. Реализираните приходи, само за първото шестмесечие на 2019 г., изпреварват значително резултатите от цялата 2010 г. Ако се вгледаме в тяхната динамика, ще установим, че ръстът на приходите се характеризира с три пика.

Първият пик е в началото, през 2011 година

Постъпленията от продажба на билети нарастват с 58% спрямо предходната година. Основен фактор в ръста са музикално-танцовите изкуства. Реакцията на регулатора не закъсня. Билетите, закупени от бюджетни предприятия, престанаха да се субсидират – логично, за да се избегне двойното бюджетно финансиране. За съжаление, не всичко е толкова ясно. Формулировката „бюджетно предприятие“ е твърде разтеглива и отваря широки възможности за субективни преценки. Липсват и конкретни указания къде попадат търговски дружества с държавно или общинско участие или европейските фондове.

Другата стъпка на министерството, която и до днес продължава да създава смут, е свързана с предмета на дейност на различните видове институти. Липсата на ясни дефиниции в методиката поражда допълнителни проблеми. Така например, известни лица от шоу бизнеса все по-активно обвързват дейността си с театри, опери, оркестри. В някои случаи приходите от тяхното участие се субсидират. В други, министерството се произнася против със задна дата. Потърпевшите нямат полезен ход – могат само да съжаляват, понасяйки последствията.

От друга страна, върху оркестрите – симфониети и филхармонии – тегнат и неуместни ограничения. Те нямат право да получат субсидия за участие като ко-продуценти в музикално-сценични спектакли (опера, оперета, балет, мюзикъл). Така на практика по-малките населени места се оказват изолирани от разпространението на важни сценични жанрове. Към тях и свободните предприемачи посягат рядко, защото са твърде скъпи.

Вторият пик е през 2014 година

Той е относително по-малък – с 31% ръст спрямо 2013 година. Основен дял в нарастването на приходите отново имат музиката и танцът. Републиканският бюджет не е в състояние да поеме подобен товар. През лятото на 2015 година правителството покрива дефицита, но с изричното условие за реформи. Министерството на културата прави нови корекции в методиката. Така, от 1 юли 2015 г., вместо билети, бюджетът започва да субсидира лев приход. Преустановява се порочната практика един зрител да посещава представление с два билета или да се субсидират билети с нулева стойност.

Министерството затяга и режима за субсидиране на приходите от билети на фестивали и ко-продукции с недържавни артистични трупи. Година по-късно налага допълнителни ограничения и за турнета и представления в големи зали, летни театри и стадиони.

Третият пик е през 2018 година

Приходите нарастват с 43% спрямо 2017 година. Този път театралното и музикално-сценичните изкуства допринасят по равно за повишените показатели. Регулаторът отново е изправен пред необходимостта за овладяване на генерираните дефицити. Част от тях вече бяха анализирани.

Широкото махало между приходи и разходи – симптом за криза

Съотношението между приходите и разходите разкрива някои съществени допълнителни детайли. За съжаление, липсват част от данните за периода 2014-2016 г. Независимо от непълната информация, графиката отразява ясно изразена тенденция на относителното нарастване на  приходите от театър: от 24% и 40% през последните две години и половина. Музикално-танцовите изкуства също бележат ръст: от 15% през 2017 на 23% през 2018 г.

Данните за първото шестмесечие на 2019 г. не могат да бъдат представителни за музикално-танцовите изкуства. При тях съществува силно изразена сезонност в генерирането на приходи. През лятото реализират представления на открити сцени със значително по-голям капацитет.

Очертаната картина съдържа добре изразени болестни симптоми: липса на стабилност и предвидимост, влияние на конюнктурни фактори и субективизъм, отсъствие на адекватна регулация, основана на солидни, проверими и съотносими  във времето индикатори. Всекидневието на театрите, оперите и оркестрите е белязано от негативите на произтичащите последствия: нереални годишни и месечни лимити за разходи, забавени плащания на хонорари и услуги към доставчици, комплексна оценка без конкретни и логично изведени аргументи, неясни перспективи.

Сценичните изкуства и общият бюджетен баланс в министерството на културата

Част от проблемите се коренят и в темпа на нарастване на програма „Сценични изкуства“. Нейните показатели за периода 2010-2018 г., на база 100% през 2010 г., превишават с 20 пункта ръста в бюджета на министерството на културата.

Основен дял за увеличените бюджетни разходи има театърът. Нарастването на бюджета за театрални спектакли превишава с 49 пункта общия ръст на изразходените средства от министерството на културата през 2010-2018 г. Обратно, ръстът на разходите за музикално и танцово изкуство изостава с три пункта от бюджетната рамка на министерството.

Закономерно, през същия период дялът на бюджетна програма „Сценични изкуства“ регистрира съществени колебания в общия бюджет на министерството на културата. Широките амплитуди в  бюджетните пропорции е симптом за отсъствие на фокус в реализацията на културните политики.

Следващата графика допълва извода. През 2010 г. музикално-танцовите институти са с 20% по-високи разходи от театъра. Следва период на относителен паритет през 2011-2013 г. През  2017 г. статуквото от 2010 г. сякаш е възстановено, за да достигне до минимален превес на театъра през 2018 г. Подобни колебания потвърждават извода за проблеми в реализацията на дългосрочни и предвидими политики.

Сериозно е разминаването и по отношение на бюджетните прогнози за периодите 2010-2012 г., 2017-2019 г. Ножицата между прогноза и отчет все повече се разтваря.

Някои обобщения

Реформата на сценичните изкуства от 2011 динамизира системата, но без да очертае ясни посоки и тенденции. Очевидно е, че министерството на културата не е в състояние да регулира създадения квазипазар в предлагането на изкуство. В стремежа си да удостоверят по-добри финансови резултати участниците в процеса си служат с богат арсенал от непозволени средства.

Данните показват, че в резултат на проведената реформа, по-голяма част от финансовите ресурси се насочват към театрите, докато финансирането на музикално-танцовите изкуства изостава в сравнение с увеличените бюджетни разходи на министерството на културата за периода 2010-2018 г.

Финансирането в системата на сценичните изкуства се централизира в големите градове.  Там културните институти акумулират преходни остатъци. В по-малките селища се трупат все повече задължения. Дебалансира се достъпът до сценични изкуства по региони. Същевременно не се укрепва престижа на институтите с национално значение.

Наблюдението и комплексната оценка на дейността на институтите за сценични изкуства не се основава на ясно измерими и публично споделени критерии.

Отсъствието на предварителен анализ за оценка на рисковете рефлектира и в нереалистичното планиране на индикатори и постъпления.

Проектът за стратегия за развитие на културата 2019-2029 г. не дава решения на част от проблемите. Липсата на дългосрочни стратегически цели и планове превръща министерството на културата в участник, който върви след събитията, без да ги предвижда. Затова сме свидетели на мерки, които решават частично и в кратка перспектива кризисни ситуации.

Възможни решения

• Системата на делегирани бюджети се нуждае от цялостно преосмисляне. За целта е наложително да се анализира в детайли информация, която да хвърли светлина върху последиците, свързани с художествено-творческата дейност на театри, опери, оркестри и ансамбли;
• Постепенно, в рамките на две-три години, променяйки методиката, да се ограничи тежестта на онези компоненти, при които субсидирането на сценичните изкуства е в силна зависимост от финансовите резултати;
• Да се потърси, тества и въведе обновен модел на финансиране на сценичните изкуства, основан на ясно заявени приоритети, добре структурирани индикатори и с повече фиксирани и предвидими количествени компоненти;
• Сценичните изкуства са единствената бюджетна програма в системата на министерството на културата, регулирана без специален закон. Затова е целесъобразно да се пристъпи незабавно към създаване и приемане на Закон за сценичните изкуства. По този начин ще се гарантира адекватна нормативна среда, в която ще бъдат конкретно изяснени видовете, функциите, системата на управление и финансиране на сценичните изкуства;
• Институтите от национално значение да се извадят от основната група, тяхната дейност и задачи да се регламентират от специален подзаконов нормативен акт;
• Да се изготви система за наблюдение и оценка, която кореспондира с конкретни индикатори и е подчинена на ясно заявени приоритети.

Решаването на проблемите в сценичните изкуства изисква солидарност, диалог и взаимна добронамереност. Всички участници в процеса носят отговорност за създалата се ситуация. Намирането и реализацията на адекватни решения преминава през компетентна и прецизна намеса, която да гарантира дългосрочни перспективи.